Търси

Vatican News
Блажен Алфредо Кремонези Блажен Алфредо Кремонези 

Блажен Алфредо Кремонези със сърцето на мисионер

Един живот посветен на ближните от другата част на света. Така може да се обобщи живота на новия Блажен на Католическата църква, Алфредо Кремонези, роден в италианския град Крема. На церемонията за беатификацията, в навечерието на Световния мисионерски ден, от името на папа Франциск, присъства префекта на Конгрегацията за каноничните процеси на светците, кард. Анджело Бечу.

Роберта Барби - Светла Чалъкова – Ватикана

„Ние мисионерите сме наистина нищо. Нашата работа е най-тайнствената и прекрасна. Да видиш душите, които се обръщат е най-голямото чудо от всички чудеса“. Това пише, в своя дневник, младия Алфредо Кремонези, който наскоро е конкретизирал своето призвание да тръгне мисионер през 1925, с жизнеността и ентусиазма, които никога няма да загуби, през нито един ден от 28-те години прекарани в онази далечна земя, преди да бъде убит от омраза към вярата на 7 февруари 1953.

Набожността към света Тереза на Младенеца Исус

Както всеки християнин, Алфредо има едно тайно оръжие: молитвата, силна и истинска, която изпълва с радост всеки свободен миг в неговото ежедневие; но скоро открива, че до себе си има една много силна съюзница: света Тереза на Младенеца Исус. Призовава нейната помощ, когато е болен от скрофулоза и тя го изцелява; освен това ще му помага неведнъж и в Бирма, както сам той свидетелства. „Интересно е да се обединят отец Алфредо Кремонези със света Тереза на Младенеца Исус – подчертава кард. Бечу – защото и двамата имат силна обич за мисиите. Знаем, че света Тереза бе обявена за покровителка на мисиите: тя, затворена в манастира, хранеше силното желание да разпространява Исус по целия свят“.

Мечтата наречена Бирма

Мечтата на Алфредо се сбъдва в Неапол на 16 октомври 1925. Алфредо се качва на кораба, който ще го отведе в Бирма: една далечна земя, която дори не си е представял. Крайната дестинация е Таунгно, където ще работи сред населението на червените Карени. Не знае, че тук ще остане 28 години, но е решен никога вече да не се завърне в родината, затова преди да се качи на кораба поздравява за последно своите родители с думи, много обичайни за мисионерите: „Ще се видим в Рая!“. Един радикален избор, който кард. Бечу пояснява с думите: „Един път тръгнали, тогавашните мисионери, не се завръщаха повече или ако го правеха, то това става след дълги години. Те бяха Божи хора, хора които вярваха! Бяха дали своя живот за разпространението на Евангелието! Затова ако в Африка или в Азия или на други места имаме християни, го дължим на жертвата на тези толкова всеотдайни хора“.

Мизерията на войната…

След години в Йедаше, в западна Йома, където проповядва сред езическите населения, придобивайки много звания, отец Кремонези е преместен в Доноку. Междувременно избухва Втората световна война, която скоро, със своето насилие и своята мизерия ще стигне и до тук, наслагвайки се с една вече съществуваща ситуация на бедност и несигурност. Години наред, както се чете в дневника на свещеника, липсват основните продоволствия като хляб и захар, но най-вече липсват пътищата, по които да стигне до най-далечните селища, и свободата, за да може да разпространява Словото без да рискува всеки ден живота си. „Moto perpetuo – както наричат отец Кремонези  - е изтощен от умората и маларията, но не се отказва никога от своята мисия, дори когато, с влизането във войната на Италияу, като съюзник на Германия, е видян като враг и рискува да бъде интерниран в Индия. Но бива преместен в Мошо, в северната част на страната, където страда от студ и глад до тези, които вече смята за свой народ“.

…. и жестокостта на другата война

През 1948 войната свършва и Бирма получава независимостта си от Англия. Но един друг конфликт се крие зад ъгъла, още по-тежък. Контрастите между по-малко представените етнически групи в парламента се превръщат в открита и братоубийствена война, в която участват преди всичко Карините и Бирманите. Доноку е атакуван от бунтовниците и отец Кремонези е принуден да се укрива в джунглата. Ще се върне две години по-късно, но мирът все още е един мираж в тази измъчена земя, където не е останало вече нищо за плячкосване. Въпреки това управляващите отново атакуват малкият град в търсене на бунтовници. Отец Кремонези успява да ги успокои, но когато решават да се оттеглят, попадат в засада и се връщат, заслепени от омразата и отмъщението. Италианският мисионер е първата жертва, защото е чужденец, но преди всичко защото е християнин. Прострелват го в лицето, с ярост, а след това разрушават църквата и опожаряват мисията.

Мъченик на вярата

Свидетелите говорят за нечувана жестокост от страна на убийците на отец Кремонези, които превръщат онзи ден в Доноку в истинска и същинска касапница. Свещеникът е прострелян докато се моли. На следващия ден, когато ситуацията е вече спокойна, няколко вярващи взимат тялото му, за да го погребат, отрязвайки част от брадата му и парчета от ризата пропита от кръвта му, които изпращат на родителите в Италия, но също запазват като реликва. За тези хора, с които отец Кремонези сподели всичко – надежди, радости, но също скръб, болка и опасности – той бе вече мъченик, а силата на мъчениците е толкова мощна, че може да бъде разпозната мигновено от всички. „Интуицията на хората е способна да разпознае добрите свещеници, добрите богопосветени, добирте миряни, и преди всичко да разпознае онзи, който се посвещава и дарява цялостно на другите. Отец Кремонези бе един от тях“, завършва кард. Бечу.

20 Октомври 2019, 11:51