Асизи: Италия чества своя светец покровител

На 4 октомври Църквата възпоменава смъртта на един от най-обичаните светци по света, който се отказва от всичко, за да подражава на Исус и да „се сгоди с бедността“: свети Франциск от Асизи. Той е сред предшествениците на италианската литература със своя Химн на творенията, главно действащо лице на една от най-хубавите песни от Рая на Данте, и на него се дължи спасяването на католицизма по онова време от корупцията и богатството, възобновявайки връзката между Църквата и бедните слоеве от населението.

Честването на т.нар. „преминаване на свети Франциск от земния към небесния живот“ е един от най-тържествените моменти през месец октомври в неговия роден град, на което участват висши италиански правителствени представители и местни регионални, провинциални и общински власти. Традиция е всяка година различен италиански регион да дари олиото, което ще подхранва оброчния светилник в криптата на свети Франциск за една година. Тази година олиото е дар от Тоскана.

Поклонничеството на 3 и 4 октомври до Порциункола, до Параклиса на преминаването и до гроба на Франциск, закрива тридницата за подготовката на празника, който от осем века отвежда до Покровителя на Асизи. 

Тържествената литургия за празника бе отслужена в горната Базилика на свети Франциск в Асизи, а тази година бе предстоятелствана от кард. Джузепе Бетори, архиепископ-митрополит на Флоренция, в съслужение с епископите на Тоскана. На нея присъстваха 4 хиляди поклонници и 50 кмета от регион Тоскана. На богослужението присъства и италианския министър-председател Джузепе Конте, който в края на службата отправи послание към Нацията от централната ложа на манастира.

В проповедта си на литургията, архиепископът-митрополит на Флоренция акцентира над „лика на Исус, който е подобен на този на нашите унижени и поробени братя“. Свети Франциск – каза кардиналът – „откри лика на Исус в лика на прокажените. Именно в тази способност да срещнем погледа на бедните е заложена достоверността на нашата Църква и на нашата страна и на нашето възвестяване на Благата вест. Това е и предизвикателството, което ни очаква, както като Църква, така и като държава: да направим  бедните и грижата за тях в мярка за човека. А това, без да поставяме бариери, защото проблемът не е кой е моят ближен, защото мога или трябва да се грижа за него, а как аз трябва да се превърна в ближен на всички, дори до най-далечния, до неприятеля“.