Коментар на отец Йоан Хаджиев на Eвангелието за 8 септември 2019
Словото Божие за ХХІІІ неделя през годината ни приканва да следваме Исус със семпло, винаги готово и неделимо сърце. Не е лесно и просто да се следва Исус. За да го следваме трябва да сме готови да се отречем от много неща, готови на саможертва, трябва да сме в състояние да гледаме отвъд временното, за да се потопим във вечното.
Скъпи братя и сестри,
Днешното Евангелие ни говори за пътя на вярата. Както за всеки дълъг и труден път, човек трябва да бъде подходящо подготвен, за да може да посрещне трудностите, които го очакват. Човек трябва да има достатъчно средства, както и добра компания, която да му е подкрепа. Но по пътя на вярата само Исус може да ни бъде достатъчен и дори нашите подходящи средства за път се оказват пречка за реализирането на житейското ни пътуване към Бога.
Исус иска на първо място да намразим своите родители, семейство, деца и накрая и самите нас, за да бъдем наистина негови ученици. Не става въпрос, разбира се, за омраза към нашите най-близки, а да не ги слагаме на първо място в живота ни, което е местото, отредено за Бог. Често грижите около нашето семейство и около нас самите могат да ни отвлекат вниманието от нашата основна грижа - да обичаме Бога и да следваме неговите заповеди. Ако наистина следваме вярно и изцяло Бог, няма как да изоставим нашите близки, понеже ще станем истинско отражение на Бога, който е любов и милосърдие.
Ставаме наистина велики не съграждайки голяма кула или побеждавайки във важна битка, а когато се отречем от всичко, за да получим всичко. Това е и логиката на християнството - носейки кръста си ние ще стигнем до Бог. "Kойто не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик" - тук Исус ни показва, че можем привидно да го следваме, но докато не приемем радикалността на Благата вест, която изисква пълна мобилизация на нашите сили, за да променим живота си и да обичаме истински Бог, нашата кула няма да бъде завършена и ще бъдем разгромени в битката за спасението на душата ни. Амин.
