Добрият пастир Добрият пастир 

Коментар на отец Йоан Хаджиев на Eвангелието за 15 септември 2019

Отец Йоан Хаджиев от Ордена на Босите кармелитани коментира Евангелието за ХХІVобикновена неделя през годината.

Евангелието за 24-та неделя през годината ни представя Исус, който чрез три притчи ни пояснява радостта, която произхожда от милосърдието на Бог.

Първите две притчи представят паралелни истории: един пастир оставя стадото си на сигурно място и отива да търси загубената овца; една жена преобръща къщата си, за да намери една монета, която не намира; и когато двамата постигат целта си, канят приятели и близки да празнуват с тях. Смисъла на двете истории е посочен от самия Исус: Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един грешник, който се обърне“, т.е., който е бил намерен и върнат по правия път от любовта на Отца. 

Коментар на Евангелието за неделя 15 септември - отец Йоан Хаджиев

Скъпи братя и сестри,

Днес Евангелието на Св. Лука ни разказва притчите за милосърдието. Много митари и грешници решават да следват Исус, като слушат неговите поучения. Толкова били много, че евангелистът ни казва, че при Христос са били "всички"! Но това, че те са решили да направят промяна в живота си, не се е харесвало на фарисеите и книжниците, които отново роптаят срещу Бог, както еврейският народ в пустинята. Според тях, който е в контакт с грешници става нечист, особено ако яде заедно с тях. Според тяхното религиозно гледище, един пратеник от Бога не може да общува с такива хора, които еврейският закон изключва от спасението. А всъщност е точно обратното - Месията е изпратен най-вече заради тях!

Няма нищо странно в това, че пастирът се грижи за всичките си овце. Това, което ни прави впечатление е, че той е готов да остави всичко, само и само да намери тази единствена изгубена овца. Верните на Исус, дори той да ги е изоставил привидно, няма да се изгубят. Затова Бог отива при изгубените. Радостта от намирането на изгубената овца е голяма, дори прекалена на пръв поглед. Но радостта на Новия завет е точно в обръщането на грешниците и в откриването на новия живот.

Този, който се обръща, вижда Бог такъв, какъвто е: Бог, който спасява, понеже е добър; който създава ново сърце в човека, за да може да върви по нов път. Този, който се смята за праведен, всъщност има един изкривен образ на Бог, който ще ни възнаграждава за това, което сме направили. Това не би могло да се хареса на Бог, който е истинската свобода и любов и очаква да спазваме неговите заповеди от безкористна любов към него. Амин.

 

 

14 Септември 2019, 15:44