Участници в спасителния промисъл на Бог
Франциск припомня публикуваното преди 100 години Апостолическо писмо “Maximum Illud”, с което Бенедикт XV иска да даде нов импулс на мисионерската отговорност в известяването на Евангелието. през 1919, в края на един ужасен световен конфликт, който самия той нарича «безполезна касапница»: “Църквата, изпратена от Христос да разкрие и предаде Божието милосърдие на всички хора и всички народи, разбира, че пред нея все още има огромна мисионерска работа“.
„Кръстени и изпратени: Църквата на Христос в мисия по света" има своите корени в това апостолическо писмо, което след края на Първата световна война призова за нова мисионерска насока, която да включва цялата Църква, а не само институтите за богопосветен живот, чрез премахването на всякъкъв друг аспект, културен или икономически, който няма за цел единствено прогласяването на Благата вест. Това е актуална концепция, въпреки променящите се условия, обяснява отец Фабрицио Мерони дългогодишен мисионер в Азия и Америка, а днес генерален секретар на Папския мисионерски съюз и директор на Международния център за мисионерска дейност, както и директор на мисионерската агнеция Fides.В интервю за Ватикан Нюз италианският мисионер обяснява смисъла на честването на извънредния мисионерски месец.
Автентичния смисъл на „мисията“
Честването на Извънредния мисионерски месец през октомври 2019 г. припомня 100 годишнината от Апостолическото писмо на папа Бенедикт XV (Maximud Illud). Папа Франциск ни приканва да си припомним този важен документ, преди всичко, защото днес трябва да възродим нашия мисионерски дух и затова призовава цялата Църква да направи така, че вярата в умрелия и възкръснал Исус Христос, винаги да се изразява с повече сила, с повече парезия, чрез свидетелство, молитва, известяването и честването на тайнствата, спасението, предназначено за целия свят. Следователно, мисията не е прозелитизъм, не е продукт, който трябва да се продава, колониализъм или неоколониализъм - понякога с оръжие, днес с пари, дори с помощи, идващи също от религиозни реалности - а страстта, която Бог Отец, Син и Свети Дух, имат към мъжа и жената и към света като такъв. Тази мисия включва Църквата и затова изпращането в мисията на Сина и на Светия Дух е това, което папа Франциск винаги повтаря: една излизаща Църква“. Затова кръстени и изпратени означава да участваме в желанието на Бог да ни спаси, да спаси света, да ни направи свои чеда, да заведе всички у дома“.
Измеренията на извънредния мисионерски месец
Основните моменти през този месец са молитвата, размишления, литургичното честване, милосърдието, мисията сред хората в поместните църкви, защото когато папата иска да възроди мисионерския дух, поместните Църкви трябва да се запитат какво е състоянието на тяхната мисия. Именно с тази цел всички средства и помощни материали за събитието, включително Ръководство и интернет сайт, са насочени да провокират, стимулират и вдъхнат доверие на творчеството на поместните църкви. Мисионерското измерение на вярата не е ординарна пастирската дейност на Църквата: ако сме загрижени за спасението на света, защото обичаме Бог, Исус Христос и Божието Царство, това е така защото сме загрижени за доброто и истинното и вечното на цялото творение и на целия свят.
Папата посочи и духовните измерения на този мисионерски месец: срещата с Исус, свидетелството на светите мъченици, формирането за мисията и мисионерското милосърдие - измерения, които всеки може да направи свои. Когато говорим за духовни измерения, ние не говорим за абстрактни измерения, тоест не са конкретни и не са практични. Ние говорим за духовни измерения, защото те са измерения според Светия Дух, в живота на Светия Дух. Те водят към основния въпрос, който е вярата. За папа Франциск, както и за папа Йоан Павел II, кризата на мисионерския дух на Църквата не е липсата на стратегия, а точно кризата на вярата, защото вярата е толкова застинала, че вече не е в състояние да се интересува от реалния живот на хора.
Много сме доволни за извършеното през последните две години от епископски конференции, богопосветен и мисионери в различни страни за подготовката на мисионерския месец. Освен редица дейности и инициативи, създадохме Ръководство, сайт, богослужебни книжки, които в различни формати на различни езици ще циркулират през месец октомври и ще подкрепят молитвата, формирането, срещите и литургичните чествания. В Evangelii gaudium папата казва: „Всяко истинско общение с Христос винаги е мисионерско общение“. Ние предложихме духовен и мисионерск прочит на четивата от Библията за светата литургия за всеки ден, благодарение на 400 размишления, които получихме от май 2017 до април 2018 от всички църкви по света, чрез отличната работа на много от нашите национални директори“.
Връзката между месеца на мисиите и Синода за Амазония
Мисионерският месец е за цялата Църква и се отбелязва във всички енории, църковни движения, религиозни общности. Синодът също е „специален“, но се отнася за ограничена регионална църковна територия, но което със сигурност засяга цялата Църква. Папата иска да свърже предизвикателствата които обединяват двете събития, а именно евангелизация, мисия, свидетелство. Така двете събития взаимно си помагат да поставят в центъра евангелизацията и богословско-пастирската мисъл за мисията, за Исус Христос, който иска да спаси всички мъже и всички жени, като се вземат сериозно въпросите, които са регионални и са териториално ограничени. И докато Синодът се провежда в Рим, но ще има отражение върху Църквите в Амазония, извънредният мисионерски месец обхваща Универсалната църква, но без медиен шум или извънредни събития, а чрез капилярността на вярата на хората и сред предизвикателствата пред поместните Църкви.
(dg/vatn)
