Търси

Vatican News
Бенедета на 20 години. Вдясно със семейството си Бенедета на 20 години. Вдясно със семейството си 

Блажена Бенедета Бианки, „живо разпятие“

На миналия 7 ноември папа Франциск разреши на Конгрегацията за каузите на светците да обнародва декрета, с който се признава чудото, станало чрез застъпничеството на достопочтената Бенедета от Форли – внезапното изцеление на един младеж от град Генуа, Стефано Анерди, който през 1986 г., на 20 години, бе изпаднал в кома вследствие на автомобилна катастрофа.

Бенедета Бианки Поро е родена в Довадоло, провинцията на град Форли, на 8 август 1936 г. На третия месец след раждането тя се разболява от полиомиелит и след лечение остава куца. Въпреки здравословно си състояние, завършва медицинския факултет на университета в Милано. Именно следването в университета й помага, през 1957 г., да открие сама естеството на болестта си, накарала я да ослепее и постепенно да оглушее: болестта на Реклингхаузен, наричана още неврофиброматоза. Два пъти посещава като поклонничка светилището в Лурд, където открива истинското си призвание: да се бори и да изживява спокойно с болестта си. Умира в дома си в Сирмионе на 23 януари 1964 г., на 27 години. Обявена е за достопочтена на 23 декември 1993 г.

С Исус на кръста

Префектът на Конгрегацията за каузите на светците кард. Анджело Бечу посочи, че „човешката история на Бенедета не може да се разбере, ако не се разглежда въз основа на вярата и на Кръста. Човешката болка има спасителен характер, когато се преживява както Исус на Кръста и Бенедета  е ярък пример затова какво може и трябва да бъде Кръста за нас, християните“.  Кардиналът поясни, че като истинска свидетелка, тя „пожертва живота си по примера на Исус и в единение с Него, успявайки смело да превъзмогне и да направи евангелски прочит на най-негативните обстоятелства, които могат да съпътстват човека“.

Кард. Бечу подчерта „как тялото на Бенедета през земния й живот се бе превърнало в „живо разпятие“: глухотата, слепотата, парализирането, безчувствеността…. колкото повече тялото й отслабваше, толкова повече укрепваше душата й и процъфтяваше вярата й, в увереността, че в края на пътя ще бъде Господ. По този начин Бенедета бе приела болестта си като призвание и истински апостолат“, изтъкна още кардинал Бечу, като добави, че тя, като „е съзнавала своето страдание, го е споделяла с Него, знаейки, че по този начин оказва съдействие на Божието царство“.

man / VatNews

14 Септември 2019, 14:07