Патриарх Вартоломей: религиите заедно за по-добър свят
Според патриарх Вартоломей, основният проблем, пред който сме изправени днес, е „че е нужно усилие, за да променим нашето поведение, за да признаем, че ние хората сме в основата на проблема и, за да разберем нас самите като радикално взаимосвързани и взаимозависими, не само в социологически смисъл, но и по по-цялостен начин. Ние сме рационални същества. Истината е общение, живота е споделяне, съществуванието е съжителство, свободата е обща свобода. В православната литургия – припомня патриархът – когато по време на божествената литургия, свещенослужителя издига хляба и виното, за да се превърнат в тялото и кръвта на Христос, издига тази молитва: „Същите дарове, от Теб получени, Ти ги поднасяме във всичко и за всичко“. Думите „във всичко и за всичко“, означават, че не би могло да съществува никакво жертвоприношение, никаква молитва или възхвала Божия, ако не включва в себе си цялата вселена. Не е възможно да се премахне отделен член, без да се засегне цялата симфония. Никое човешко същество, дърво или животно не може да бъде заменено, без да се изкриви цялото изображение, дори унищожено. Кога ще започнем да се вслушваме в музиката на тази прекрасна хармония, на този мирен концерт?
Мистиците от всички традиции – продължава патриархът - разбраха тези обикновени истини. Те осъзнаха, че един човек с чисто сърце, вдъхновен от божествените добродетели, може да долови връзката с останалото творение. Именно тук можем да различим паралелите както в източното, така и в западното християнство. Можем да припомним преподобен Серафим Саровски, който хранеше една мечка в северните гори, или свети Франциск от Асизи, който се обръща към елементите от веселената, наричайки ги свои „братя и сестри“. Същата аналогия може да се открие в епичната Конференция на птиците, през ХІІ век, и в нежността за цялата природа в поезията на Джалал ад-Дин Мухаммад Румѝ. Тези връзки не са просто емоционални, а дълбоко духовни, и ни предлагат чувството за приемственост и общение с цялото Божие творение и в същото време ни предоставят израз на идентичност и състрадание с целия свят. Затова, любовта за Бог, любовта за човека и грижата за мира и творението не могат да бъдат разделени. Истината е, че всички сме едно единствено семейство – човешките същества и целия жив свят – и заедно, всички ние, гледаме към Бог Създателя.
Патриархът изтъква, че „въпреки критиките към религията, като извор на разделения и фундаментализъм, не е религията, а идеологията за „смъртта на Бог“, провъзгласена и приветствана от мнозина в нашите времена, доведе до най-насилствената епоха, безпрецедентна в историята на човечеството: двадесети век. Тази епоха бе свидетел на две световни войни, на различни геноциди, невероятни зверства, кървави военни конфликти, размяна на населения, студена война, ядрени заплахи. Човечеството е в задънена улица, беззащитно и без водач, откакто „Бог е мъртъв“. Но Библията ни учи, че „страхопочитанието пред Господа е начало на мъдростта“ (Пс. 111, 10). Както знаем, днес страхът може да се превърне в средство на насилие, когато радикализма и фундаментализма – тези изрази на „ревностно служение, но без истинско познание“ (Рим. 10, 2) – поглъщат истинското естество на религията, което е това да свърже човечеството с Бог, за да води хората до дълбочината на истината, за да вдъхновява една плодотворна връзка между народите и, за да доведе до промяна на разума и живота, до взаимно разбирателство и доверие. Това „страхопочитание пред Бог“ е различно от това възвеличавано от екстремизма. То е момент на трансформация, която включва мира и свободата и подхранва добродетелта и сътрудничеството. В християнското богословие наричаме този момент „обръщане на сърцето и разума“, което води до мирно общение с Бог, с нашия ближен и цялото творение.
Ето защо – посочва накрая Вартоломей – въпреки трудната задача, която ни е поверена, ние вярваме в прогреса на човечеството към едно състояние на споделено благоденствие. Това е именно причината, поради която тази визия трябва да бъде насърчавана отвъд стените на тази асамблея, отвъд стените на нашите свещени религиозни обекти и места за култ.
Живеем – констатира в заключение патриархът – в един несъвършен свят и заедно, чрез общи действия и креативни инициативи, трябва да го направим един по-добър свят, не само за настоящето поколение, но също и за идните. Нашите деца и децата на нашите деца заслужават един свободен, мирен и справедлив свят, един свят щедър и състрадателен, свободен от насилието срещу природата и нашите подобни.
