Търси

Успение Богородично Успение Богородично 

Успението на Дева Мария: предвестие на възкресението на телата

Празникът Успение Богородично, който Църквата отбелязва на 15 август, чества края на земния живот на Майката Божия: Мария, както посочва Догмата, прогласена от папа Пий ХІІ, последната в хронологичен ред установена от Църквата, бива приета в Небесата с тяло и душа, предвестявайки по този начин възкресението на телата в края на времената.

Роберта Барби – Светла Чалъкова – Ватикана

Това е последната догма въведена в католическата доктрина, която, както останалите не налага вярата, а я предполага, кодифицира, т.е. една набожност, която има своите дълбоки корени. Става въпрос за Успението на Дева Мария или нейното издигане, след смъртта ѝ в небесата с тяло и душа, което се чества на 15 август, вероятно в спомен на освещаването на една древна богородична църква в Йерусалим и дава пълнота на набожността към Дева Мария: от Непорочното зачатие, до нейното въздигане в Небесата, където седи до своя Син, Христос, място което ѝ бе предназначено още от самото начало.

Въздигане, успение или преминаване?

Три са термините, с които се описва празника, който цялата Църква, католическата и православната, честват на 15 август. Въздигане е догматичния термин, който Църквата приписва за края земния живот на Мария, докато Успение е присъщ на византийската традиция. В двата случая се подчертава преминаването от телесното измерение към небесното, затова може да се говори също за „пътуване“. Затова сирийско-западната традиция говори за „Преминаването на Майката Божия“, описвайки го като повод за радост за цялото творение, а не като момент на скръб или отчаяние. В някои икони, за да се открои разликата между земната смърт и тази на Мария, бива изобразена една новородена в пелени, което символизира душата на Девицата, предадена на ангелите, за да предшества тялото в небесата.

История на празника

Празникът на Успението на Дева Мария има несигурни източни корени. Във византийската традиция тя е последния празник за литургичната година, която започва с Рождеството на Дева Мария, за да подчертае още веднъж централната роля на Мария в историята на спасението. Поместен е през месец август, малко преди началото на гроздобера и в момента, в който дърветата са пълни с плодове, и както всички големи празници е предшестван от 15 дневен пост. Според най-надеждните хипотези, още от VІ век в Йерусалим се е чествал един богородичен празник в Гетсиманската градина, където се е вярвало, че е живяла Мария. По време на този празник се е просило застъпничеството на Девицата за изцелението от физическите и духовни болести. Разпространението на култа се дължи на император Мавриций, но само под византийския император Андроник ІІ целият месец август бива посветен на Мария. На запад празникът получава нов импулс под понтификата на Сергий І, който го чества с тържествена процесия до базиликата „Санта Мария Маджоре“.

Значението на празника

Тялото на Мария, което прие и роди за човешки живот Сина Божий, не може да бъде тленно, не може да умре: затова Девицата се възкачва в Небесата с тяло и душа. Във византийската традиция погребението на Мария обединява ангелите и Светците, праведниците, патриарсите, пророците и дори апостолите, създавайки паралел с погребението на Исус: там бе Никодим, който се погрижва за погребението на Исус, докато при погребението на Мария намираме апостол Йоан, на когото Исус бе поверил Своята Майка. Мария, символ на изкупеното човечество, е приета в Небесата като годеница до Христос. Девствената утроба, която роди Въплътеното слово е сравнена с Небесата, които сега приемат в себе си Майката Божия.

Успението на Мария в иконографията

В класическите икони, които изобразяват празника на Възкачването или Успението на Богородица виждаме Мария в центъра, заспала на едно погребално легло, което е същевременно един християнски олтар. Около нея винаги са апостолите, сред които се открояват светите Петър и Павел, единият от едната страна, а другият от другата, сякаш стоят на носът и кърмата на кораб, чийто корпус е представен от хоризонталната линия, начертана от тялото на Мария, която пресича вертикалната линия на тялото на Исус, който е на небето над нея и я чака. Двете линии могат да се пресичат, защото Господ, в неговата безкрайна доброта, среща, изкупва и спасява човека. Ето защо, срещата между тези две линии е живот, синтез между Твореца и творението. Корабът представлява пътуването на Мария от този свят към Небесата и влизането, което за Нея е директно, в славата на Бог, но символизира също пътуването на Църквата към спасението и освещаването.

14 Август 2019, 10:32