Преображение Господне: светлина, озаряваща всичко

Роберта Барби – Светла Чалъкова – Ватикана

Около осем дни след, като оповести на Апостолите за своето Страдание, Исус взима със себе си трима от най-близките си ученици – Петър, Йоан и Яков – и се изкачва с тях на планината Тавор, близо до Галилея. Но защо Исус прави това? Юдейският народ не познал в Христос очаквания Месия. Макар и старателно да е изучавал пророчествата, народът се е надявал, че очакваният Месия ще го освободи от робството на чужденците, ще се възвеличи със земна слава и ще седне на Давидовия престол. Народът не разбрал, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно царство, за вечни блага, а не за земна слава.

Исус често говори с учениците си за Своите страдания, като им казва, че Му предстои да бъде отхвърлен от първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне. Но при тези думи, сърцата на учениците се изпълвали със скръб и, за да утвърди вярата им, Христос се показал на трима от апостолите в небесна слава. След като се изкачват на планината, Исус се отдалечава малко от тях и започва да се моли. Учениците в това време заспали. Когато се пробудили, видели Исус преобразен, лицето Му се изменило и светело като слънце, а дрехите Му станали по-бели от снега. С Него имало двама мъже, сияещи в слава, това били Мойсей и Илия, които беседвали с Него за предстоящите Му страдания и доброволна смърт. Тогава, един облак обгръща учениците, и от него те чуват гласа на Бог, който им казва, че Исус Христос е неговия Възлюбен Син, когото трябва да слушат.

Символиката на планината

Въпреки че през вековете си прокараха път различни тълкувания – като това за планината Хеброн – вече няма съмнение, че планината на която се изкачва Исус с учениците си е Тавор. Но онова, което е интересно е нейното символично значение: високото място винаги е било място за среща с Бог, за разлика от пещерата, която по принцип символизира човешкия свят. Бог например, дава на Мойсей Скрижалите със Закона на Синайската планина; същото важи и за Голгота, мястото, където Исус е разпнат на кръста.

Светлината, която озарява всичко

Празника „Преображение Господне“, изразява най-пълно богословието на обожествяването на човека и го прави чрез изразяването на божествеността на Христос, чийто символ е светлината. В иконографията, изобразяваща Преображението Господне, всяко нещо е озарено от светлината, но ако се вгледаме, ще видим, че тази светлина има различни нюанси: в евангелския тест се казва, че Христос се явява със заслепяваща светлина: в действителност, светлината с която Исус се представя не е неговата истинска светлина, защото никой човек не може наистина да види божественото и да остане жив. Но Преображението Господне е също триединно богоявление: тук, докато Синът се явява със своята преобразена плът, а Отец е присъстващ със своя глас, е също присъстващ Светия Дух, представен от сияйния облак.

Мойсей, Илия и Апостолите

В сцената на Преображение Господне, присъствието на Мойсей и Илия до това на тримата Апостоли, подчертава двойната природа на Христос, която е заедно човешка и божествена, така както и основаването на самата Църква. Мойсей по принцип е изобразен от дясно, с къса брада, младолик образ, който дава на Исус Скрижалите на Закона; Илия е висок, с дълги коси и дълга брада, и е тук като символ на всички пророци и сочи Христос: обект на техните пророчества, Месията. Исус, между тях, дойде не за да отмени закона или да противоречи на пророците, а по-скоро да изпълни както закона, така и казаното от пророците, за да могат всички да видят единствената истина, която е Бог. Отдолу са Апостолите, които са преди всичко хора и като такива грешат: достатъчно е да видим Петър, който иска да остане там и предлага да издигне „три сенника“. Техните грешки, тяхната ограниченост, тяхната неспособност да разберат, неразделна от човешката природа, са тези присъщи на всеки един от нас.

Празникът "Преображение Господне"

Сред дванадесетте големи празника във византийския календар, Преображение Господне се пада на 6 август, защото според древното предание, то се е случило 40 дни преди разпятието, т.е. 40 дни преди празника Въздвижение на Светия Кръст, който се чества на 14 септември. В Източните църкви празника Преображение Господне се чества от края на V век, свидетелства за него срещаме в документи от VІІ век в Западна Сирия. На Запад първите свидетелства за този празник датират от средата на ІХ век, но неговото разпространение се дължи на Петър Достопочтени (бенедиктински монах), а през 1475 г. папа Калист ІІІ го помества в литургичния календар на Църквата.