Търси

Vatican News
Купула на Базиликата на Гроба Господен в Йерусалим Купула на Базиликата на Гроба Господен в Йерусалим 

Йерусалим отбеляза освещаването на Базиликата на Гроба Господен

На 15 юли Кустодът на Светата Земя, отец Франческо Патон, отслужи литургия за празника възпоменаващ Освещаването на Базиликата на Гроба Господен в Йерусалим през 1149 г.

„Това е място, в което нашата възхвала към Бог никога не трябва да спира. Тук „Алилиуя“, който е най-възвишения химн на радост и възхвала, никога не трябва да угасва“. Това каза в проповедта си Кустодът на Светата Земя, отец Франческо Патон, който предстоятелства на 15 юли литургията за празника „Освещаване на Базиликата на Гроба Господен в Йерусалим“.

Една изключителна мисия

„Нека благодарим на Бог Отец, Син и Свети Дух – завърши отец Патон – за това прекрасно призвание и тази изключителна мисия, която ни е дарена: да пазим това място, да обитаваме на това място, да служим от това място“.
Литургичният ритуал за Освещаването, който предвижда както помазването на олтара и на стените на сградата, така и нейното прекадяване е подходящ повод, за да се припомни, че Църквата е знак на единствения истински храм, който е тялото на Христос, сформирано от кръстените. Честван единствено по време на откриването на култовите сгради, от 870 години в Йерусалим се възпоменава годишнината от литургичния ритуал.

Историята на Базиликата

Според традицията това е мястото на Разпятието, Погребението и Възкресението Христови. Било е наричано Голгота (евр. Череп) поради овалната форма на терена. В епохата, когато е живял Христос мястото се е намирало извън града и вероятно е било по-високо отколкото днес. Бива присъединено към града през периода от 41 до 44 г., когато е построена третата защитна стена на Йерусалим. След потушаването на еврейското въстание през 135 г., Йерусалим претърпява радикална промяна: юдеите, самаританите и юдео-християните биват изгонени от града без правото да се завърнат в него. Император Адриан в стремежа си за изтрие всяка следа от юдейската религия, разрушава всички места за култ. Същата съдба сполетява и Божи Гроб. Разрушен до основи, на негово място бива построен храм на Венера-Ищар. Единствената християнска общност останала по онова време в Йерусалим са били езичници обърнати към християнството. Тази общност запазва спомена от Гроба, покрит с езически сгради, до времето на император Константин.

По време на Вселенския Събор в Никея през 325 г., епископа на Йерусалим, Макарий, призовава император Константин да върне облика на Божи Гроб. Константин разрушава храма на Венера, построен над Голгота и неговата майка Елена построява Базиликата на Възкресението. Построения комплекс на Базиликата е съставен от три части. Първата включва параклиса на гроба: скалата е била разрязана и Гроба е бил изолиран от олтара; около него е бил построен параклиса завършващ с купол наречен Анастази (от гръцки. Възкресение). Втората част от комплекса е така наречения Мартириум намиращ се пред Анастази. Това е една пет корабна базилика. Третата част включва Голгота, също и тя е изолирана от обкръжаващата стена и облицована с мрамор, оставяйки необлицован само върха на скалата, в която е поставен символичен кръст. Разликата в нивата между базиликата и върха на Голгота е бил, но и все още е, около 5 мт. Освещаването на настоящата базилика е извършено на 15 юли 1149 г.

17 Юли 2019, 10:05