Блажени седем гръко-католически епископи мъченици на комунизма
Роберта Барби-Бистра Пищийска-Ватикана
Има нощи, които са по-черни от другите, нощи, които изглеждат по-тъмни и по-дълги и в които се чувстваме по-сами. Такава бе нощта между 28 и 29 октомври 1948 г., когато мнозина бяха изведени от домовете им и изпратени в затвора в Сигет. Повечето от тях бяха богопосветени, сред тях 7-те нови блажени от днес, всички епископи от Гръко-католическата църква в Румъния. Монс Василе Афтение, епископ на Улпиана и помощен епископ на Фъгърашка и Албаюлийска архиепархия; монс. Валериу Траян Френциу, епископ на Орадея; монс. Йоан Сучиу, апостолически администратор на архиепархията Алба Юлия и Фъгъраш; монс. Тит Ливиу Чинезу, помощен епископ на Фъгърашка и Албаюлийска архиепархия; монс. Йоан Балан, епископ на Лугож; монс. Александру Русу, епископ на Марамуреш; и монс. Юлиу Хосу, епископ на Клуж Герла. Звездите на тяхното мъченичество блестят с мощна светлина, осветяваща нашия път към Небето и този на цялата Църква. "Където готовността да се умре заради личните идеали е факт - обяснява кард. Анджело Бечу, префект на Конгрегацията за процесите на светиците - тези идеали стават светлина за другите. И, въпреки че тогава смятат всичко за приключило, днешният ден показва, че това не е така. Възобновена е логиката на Пасхалната тайна: Исус, победен, с Възкресението Си става спасение за човечеството”.
Където религията бе опиумът на хората
В края на Втората световна война Румъния става комунистическа държава в орбитата на Варшавския договор. С абдикацията на царя и създаването на Румънската народна република, между 1947 и 1948 г., в страната се установява "сателитен" режим на този в Москва, по време на който, в продължение на повече от 40 години, се реализира най-кървавото антикатолическо преследване през ХХ век. "Гръко-католическата църква е Църква от Източен обред, но в общение с Римската църква и следователно с папата - пояснява кардиналът - за комунистите папата е представител на империализма, а неговите думи и действия са намеса на чужда сила в националния суверенитет“. Ескалация на ужаса и преследването се извършвашват в три етапа: опит за убеждаване, арест и елиминиране на богопосветените. Свещениците и епископите, принадлежащи към Гръко-католическата църква, са убеждавани да се откъснат от Светия престол; в тази жестока система, унижаваща величието на вярата, на тях им се предлагат позиции в Православната църква.
Решителното “не” нa седемте блажени
Румънският комунизъм искаше да създаде "новия човек", такъв, който не се нуждае от никого, нито от Бог, но новите хора в Румъния бяха всъщност Божиите хора, сред тях и седемте нови блажени. "Мъченичеството е семето на обръщането - добавя кардиналът - Исус казва, че ако семето не умре, то не дава плод". И мъчениците като "семе за нови християни" както ги определя Йоан Павел II в словото си пред румънските епископи по време на пътуването му до Румъния на 7 май 1999 г .: "Видни личности ученици на Христос, жертви на режим, враждебен към Бог в своя атеизм, стъпкал човека, създаден по Божия образ”. И 7-те са хвърлени в затвора и измъчвани; 3-ма от тях загиват в концентрационен лагер. "Нашата вяра е нашият живот!", отговорят те, когато се опитват да ги принудят да се отрекат и да отхвърлят лоялността си към папата. Василе Афтение е професор по богословие в Блаж; Валериу Френциу е много активен в апостолата; Йоан Сучиу, най-младият, публикува отлична версия на катехизиса за младежите; Тит Ливиу Чинезуера изпълнява служението си в училищата; Йоан Балан е в комисията за кодификацията на каноничното право на Източните църкви; Александру Русу е директор на християнския вестник "Униреа". И Юлиу Хосу, се превръща в символ на борбата срещу атеизма.
Юлиу Хосу, "тайния" кардинал на Павел VI
Това вероятно е най-известната личност сред седемте нови блажени: Юлиу Хосу е военен свещеник по време на Великата война, а по-късно е назначен за епископ на Герла. Известен с пастирския си ангажимент към Трансилвания, той е арестуван заедно с останалите в тази ужасна нощ поради омраза към католическата вяра. След първото си освобождение от затвора в Сигет, той продължава да призовава вярващите да изповядват вярата си с кураж и се опитва да реорганизира, макар и тайно, потиснатите структури на Католическата църква. Поставен от властите под домашен арест, неговата история стига до знанието на Павел VI, който през 1969 г. го въздига в кардинал “in pectore” (без да оповестява имету му, в тайна): „Когато обстоятелствата не позволяват на папата да публикува името на нов кардинал - заключава кард. Бечу - той запазва името му в сърцето си”. Това предлага възможност за Хосу да напусне страната, която е твърде опасна за него и да потърси убежище в Рим, но той отказва, за да остане близо до своя народ. Последните му думи преди смъртта му през 1970 г., сa към епископ Тодя: "Моята борба свършва, твоята продължава".
