Църквите в Беларус осъждат унищожаването на кръстовете в Куропати
"Спрете незабавно унищожаването" на кръстовете в Куропати, "една от многото Голготи" и "свещено място на паметта и молитвата". Това е призива на католическите епископи на Беларус, заедно с протестите на Православната църква и на различни обществени личности срещу намесата на булдозерите, които през последните дни са унищожили и премахнали около седемдесет кръста в едно от най-важните места на паметта на жертвите на сталинизма.
Според историци, 250 000 жертви на клането в Куропати
Между 1937 и 1941 г. Куропати, гора на няколко километра от столицата Минск, е била място за екзекуция на десетки хиляди белоруси, жертви на сталински терор, наричано още белоруския Катин. Открито през 1988 г., всеки ноември място става обект на поклонничество, за да помни онези, които са били екзекутирани от съветската тайна полиция. Според официални данни около 30 хиляди души, включително много католици, са били погребани в Куропати, след като са били убити от съветската военизирана полиция, но според някои историци най-реалистичната цифра е 250 хиляди жертви. Място, което никога не е било официално признато при режима на сегашния президент Александър Лукашенко издал заповедта за разрушаване на кръстове, въпреки протестите на гражданите. Протести, на които властите отговориха с арестуването на 15 протестиращи.
Обща присъда на католици и православни
Белоруските епископи обвиняват властите на Минск, че „демонстрират безразличие към трагедията на масовите убийства”, без да се консултират с религиозните представители. "Освен това - подчертава в декларация Епископската конференция - това разрушение се извършва по време на Великия пост, когато погледът на християните е насочен към Христовия кръст, символ на спасение и надежда".
Не по-малко критично е мнението на Православната църква, с мнозинство верни в страната: "Кръстовете са не само религиозни символи, но и израз на човешки ценности, приети от обществото", се казва в нота на Отдела за връзки с медиите и обществеността на Светия Синод. Те "не са политически символ, а духовен паметник на хората, които са загинали при режим, противопоставил се на Бог".
Място на мъченичеството
През последните години международната преса съобщи за демонстрации на активисти срещу строителството на нови сгради в района, бизнес център, ресторант. "Но кръстове остават кръстове", мястото "е много свещено за всички нас", обяснява пред Vatican News архиепископът на Минск-Могилев монс. Тадуеш Кондрузиевич. "Това е мястото на мъченичеството, мястото на преследване на хората, на вярата, на човешките права". Въпреки това, признава той, няма точни данни за това, което се случи преди осемдесет години, "защото архивите са затворени". Съществува и несигурност относно процедурите за разрушаване. "Работата - продължава архиепископът - се извършва от организация, която се занимава с управлението на горите. Територията е отговорност на Министерството на културата, което заявява, че тази организация, без да иска конкретни разрешителни, може да действа, както смята за уместно“.
Решението е в диалога
Случилото се бе единодушно осъдено от страна на католическата и православната страна, в знак на „икуменизма на кръвта”, за който често говори папа Франциск: „По този начин сме обединени”, каза монс. Кондрузиевич, уточнявайки, че "дори някои политици и общественици са протестирали срещу разрушаването на кръстовете". Призивът на католическите епископи и православната църква в Беларус остава "незабавно да бъде спряно разрушаването, а след това да се търси решение на проблема чрез диалог".
(dg/vatn)
