Венецуела: епископите осъждат насилието от страна на властите
Сред престъпленията епископите изтъкват „убийството и репресията на индианците пемони и на останалите етнически групи в южната част на страната; насилственото депортиране на колумбийци и венецуелци, когато през 2016 бива затворена границата с недостоверни доводи; лишаване от свобода или друго тежко лишаване от физическа свобода в нарушение на основните норми; изтезавания на политическите затворници; умишлено налагане на житейски условия, като лишаването на достъпа до храна и лекарства; принудителното изчезване на хора чрез задържане и отвличане от страна на държавата, с нейното упълномощаване, подкрепа или мълчаливо съгласие и след това отказ на информация за положението и мястото на задържане “.
В посланието, подписано от монс. Хосе Луис Аяла, архиепископ на Маракаибо и председател на Епископската конференция, двамата заместник-председатели и генералния секретар, се потвърждават „достойнството на човешката личност и нейните неотменими права“. Затова епископите призовават националните военни сили да изпълняват, както е предвидено в Конституцията, „своя дълг в полза на народа и в служба на нацията, а не на един човек или политическа фракция“. „Ако не бъде направено – подчертават епископите – е тежък грях и неспазване на закона“.
Епископите изразяват и своето „дълбоко безпокойство за честото спиране на тока в цялата страна, което изостри хранителната и здравна криза“, така както и за липсата на питейна вода в различни зони на страната, което заплашва да се превърне в катастрофална здравна ситуация“.
Според епископите „многобройните граждански протести показват общото недоволство поради липсата на отговори от страна на държавните организми. Ето защо, ние се превръщаме в ехо на вика на народа, който настоява за политическа промяна пред влошаването на ситуацията. Сегашната невъзможност да се управлява – подчертават епископите - има своите корени в нелегитимността на режима. Необходимо е да се признае юридическата и морална легитимност на Националната асамблея, за да се тръгне по пътя на разбирателството и за намирането на решения. Сериозен, нелегален и безотговорен е призива да се репресира населението, когато основателно претендира за своите основни права“.
