Търси

Сестра Еуджения Бонати Сестра Еуджения Бонати 

Кръстният път на Колизеума в Рим: вик срещу трафика на хора

Сестра Еуджения Бонети, мисионерска от Конгрегацията на Дева Мария Утешителка и президент на Асоциация Slaves no more (Никога повече роби), разказва как е приела молбата на папа Франциск да напише размишленията за Кръстния път на Колизеума на Велики петък. Тя е втората жена, след богословката Ан Мари Пелетие, на която папа Франциск поверява текстовете на Кръстния път на Колизеума.

„Sister, please, help me“, „Сестро, моля те, помогни ми“. Все още, двадесет и шест години след онзи 2 ноември, викът на Мария, отеква в ушите на сестра Еуджения Бонети. Чува го силен и ясен, когато, след залез слънце, преминава през римската улица „Саларя“, проправяйки си път в тъмното с малкия прожектор, за да се срещне с „дъщерите на нощта“. Или, когато всяка събота, с други свои посестрими, се отравя към Центъра за идентификация и експулсиране край Рим, където същите тези момичета, по принцип лишени от документи, са задържани след нападение. Там, вътре, зад железните решетки чакат с безпокойство „момента на найлоновата торбичка“: моментът, в който заедно със заповедта за експулсиране, ще им бъде връчен плик с личните вещи, оскъдната и единствена печалба, с която ще се завърнат у дома след като години наред са се „продавали по тротоарите“.

„Гласът на Мария ме придружи докато пишех размишленията за Кръстния път“, разказва сестра Еуджения, родена през 1939.

 Мария, младата проститутка, с която се е запознала случайно в Торино през 1993, се превръща в централна фигура в живота на монахинята, която по онова време се е била завърнала току що в Италия след 25 години живот в Африка. „Тя бе моята учителка, моята катехистка. Нейното пронизващо страдание ми разкри жестокостта на „нощния свят“. В него, млади или много млади хора са сведени до тела без име и без достойнство. Консуматив за клиентите – често уважавани бащи и съпрузи – малко заинтересувани за онова, какво се крие зад тяхното „развлечение“. Стока от която се обогатяват търговците на човешки същества“, казва сестра Еуджения, която споделя, че „благодарение на Мария, започва нейната втора мисия“.

Според сестра Еуджения, „отслужването на Кръстния път не означава да си припомним едни факт, случил се преди две хиляди години. По-скоро означава, да се вслушаме в заглушения глас на новите разпнати от историята, в които продължава Голготата на Исус. Когато кард. Равази ми се обади, от името на Светия отец, за да ме помоли да напиша размишленията за Велики петък, останах като зашеметена. Никога не съм очаквала, че ще ми бъде поверена подобна отговорност. В началото се колебаех, мислих си, че не съм в състояние. Но кард. Равази ме увери: „Остави да говорят твоето сърце и твоя опит“, ми каза тогава. Последвах съвета. Вложих в размишленията моите последни 26 години, най-тежките, и същевременно, най-богатите в моя живот. В тях поставих всички жени, с които се сблъсках в Голготите по нашите улици. Техните страдания, но също тяхната всекидневна съпротива, за да съхранят поне малко хуманността“.

Ето защо – казва монахинята – жените ще бъдат главните действащи лица в този Кръстен път. „Нещо повече, Мария и жените, следващи Исус, имат ключова роля в часа на Голгота. Не се страхуваха да рискуват, да се хвърлят в тълпата, да се смесят с враждебното множество хора, за да останат до Исус. Тяхната смелост е пример за всички. Не трябва да стоим зад кулисите, да оставим другите да се грижат за света. Трябва и можем да имаме силата да бъдем присъстващи. Дори когато не притежаваме средствата и възможностите да променим реалността“.

Именно с тази сила и с този дух, сестра Еуджения и нейният „борбен екип“ се представят, винаги точни, на седмичната среща в Центъра за идентификация и експулсиране край Рим. „Една посестрима често казва, че там ние правим онова, което направи Мария от Назарет, застанала под Кръста. Също Девицата е безпомощна. Но не остана у дома си. Придружи своя Син“.

Споделеното страдание е половин страдание, а споделената радост е двойна радост, е любимия девиз на Конгрегацията на сестра Еуджения. „Братството – казва тя – е призвание на всяко човешко същество, онова, което го прави образ и подобие на Бог. Ние жените, обаче, имаме едно предимство в повече: създадени сме, за да раждаме живота. Не само в биологичен смисъл. Има много начини за раждането на живота. Пълен и достоен живот. Всяка жена е призована да открие своето призвание и да го приложи на практика“.

Първата жена автор на текстовете за Кръстния път на Римския Колизеум е майка Ана Мария Канопи. Това се случва през 1993 по покана на Йоан Павел ІІ. Две години по-късно, през 1995, идва ред на протестантката Минке де Вриес, а през 2011 Бенедикт ХVІ избира сестрата августинка Мария Рита Пичоне. През 2012 автори са съпрузите Данило и Ана Мария Дзанзуки, и накрая през 2017 за автор е избрана френската богословка Ан Мари Пелетие.

19 Април 2019, 13:02