Коментар на отец Йоан Хаджиев на Eвангелието за 14 април 2019

"С горещо желание пожелах да ям с вас тая пасха, преди да страдам" (Лука, 22,14-23,56)

Скъпи братя и сестри,

Връбница - неделята на Божието страдание. Литургията ни предлага един много богат текст, който разказва за последните моменти от живота на Спасителя. Исус страда и е изпълнен с мъка, но както през целия Си земен живот, иска и сега да изпълни Божията воля. Христос е изоставен от всички, никога досега не е бил толкова самотен. Изоставен е от тълпите, изоставен е от приятелите си. Дори и апостолите, тези върху които е планирал да съгради Църквата си, го изоставят.

Петър се отказва от Исус. Иска да го изхвърли от живота си, понеже заради Него могат да го споходят мъчения и нещастия. Иска да заличи изцяло Исус от живота си, иска да заличи всеки спомен за прекараното време заедно. Иска, но не може! Иска, не може да изхвърли от  съзнанието си Спасителя. Следва Го отдалеч, чак до дома на първосвещеника. Въпреки че е обещал да отиде с Исус „и в тъмница, и на смърт”, 3 пъти се отказва от Месията. Казва „Не съм!”, отказвайки се от това да е ученик на Исус, но и от своята цяла същност. И изведнъж, някак си случайно, Исус поглежда Петър. Това събужда в него сълзи на разкаяние, понеже се е отказал от Този, който бе избрал за смисъл на живота си. Исус го поглежда със Своя милосърден поглед не за да го осъди, а за да му даде още един шанс.

Исус има надежда в нас! Винаги има надежда за нас, но само дотогава, докато ние не изгубим сами надежда в себе си и вместо сълзи на разкаяние като Петър, пролеем сълзи на отчаяние като Юда.

Амин.