Cerca

Vatican News
Завръщането на блудния син (Рембранд) Завръщането на блудния син (Рембранд) 

Коментар на отец Йоан Хаджиев на Eвангелието за 31 март 2019

Отец Йоан Хаджиев от Ордена на Босите кармелитани коментира Евангелието за Четвърта неделя на Великия пост

„Тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери“

Четвърта великопостна неделя е позната също като „неделята на радостта“, радостта на Бог, неговата нежност и милосърдие за живота на човека, за неговото спасение. Още от самото начало неделната литургия, с думите на пророк Исайя ни въвежда в тази радост:  „Развеселете се с Йерусалим и радвайте се за него всички, които го обичате! Възрадвайте се с него радостно всички, които тъгувате за него, за да се храните и насищате от гърдите на утехите му, да се опивате и наслаждавате от преизобилната му слава“ (66, 10-11).

Също свети Павел в посланието си до Коринтяните (5, 17-21) ни казва, че в Христос „започва един нов живот“. Павел може с радост да го прогласи, защото лично го е изпитал: от гонител на Църквата бе простен и възроден за нов живот.

В тази четвърта неделя четем и известната притча за „блудния син“ (Лк. 15, 1-3.11-32): един безсмъртен разказ, който въпреки своята краткост начертава незаличимо милосърдието на Бог. Тази притча е олицетворение на нашето духовно възкресение в Христос, посредством радостта да се завърнем при Него с цялото си сърце, разкаяни, както блудния син от неделното евангелие.

Евангелският откъс коментира отец Йоан Хаджиев от Ордена на Босите кармелитани.

******

Скъпи братя и сестри,

Днес е IV неделя от Великия пост и Църквата ни предлага за размисъл притчата за блудния син. Името на тази притча на български език, както и на някои други от славянското семейство, подчертават разпътния живот на малкия син. Повечето западни езици наричат тази притча за сина прахосник, акцентирайки, че е разпилял цялото богатство на баща си.

Малкият син наистина не е щастлив! Той смята, че баща му му ограничава свободата и колкото по-бързо се отдели от него, толкова по-добре. Взимайки това, което му се полага от наследството, което би трябвало да получи чак след смъртта на баща му, всъщност му казва: „Ти за мен си вече умрял!”. Изпада в огромна материална и екзистенциална криза и в една още по-огромна - духовна. Книга Левит абсолютно забранява отглеждането на свине, а той като евреин става слуга на езичник и пасял прасетата му. Господарят му бил жесток и взискателен, понеже обичал повече свинете си и им давал по-добра храна, отколкото на слугата си. Синът си мечтаел да яде скакалци, които ядат прасетата, но и това не му давали. Само частично осъзнава грешката си, иска да се върне при баща си и да стане негов слуга, поне така ще има хляб и вода.

Всеки ден бащата излизал на пътя да гледа за сина си, за да бъде готов да го посрещне и така през много години. Бащата, който всъщност е главният герой в притчата и който символизира милосърдния Бог, не го оставя да каже дори една дума и така малкият син не може да помоли да бъде нает за слуга. Бащата организира огромен празник, понеже синът му е бил умрял, но сега е възкръснал.

Но и големият син не е щастлив! Той вярно изпълнява заповедите на баща си, смятайки, че така ще заслужи своя дял от наследството. Също очаква смъртта на баща си, за да получи „своето”. Също не го обича истински, както и малкият син.

Бог е винаги милосърден и винаги той прави първата крачка към грешника и винаги го очаква. Нито една от позициите на синовете не е правилна. Единият смята, че трябва да избяга от баща си, за да бъде щастлив. Другият смята, че трябва да изпълнява всичко вярно, но без да влага сърцето си и без любов. Нека да внимаваме да не би и ние да сме като единият или другият син, понеже никой от тях не е открил по този начин щастието. Амин.

 

30 Март 2019, 13:11