Англиканската църква проведе своя Генерален синод

Синодът бе председателстван от архиепископа на Кентърбъри и примас на Англиканската църква, Джъстин Уелби според когото Църквата на Англия е „една жива и здрава общност“. „Тя – каза той във встъпителното си слово – показва признаци на растеж, обновление и реформа и, затова благодарим на Бог, че ни е създал, че ни обича и ни призовава към надежда. Броят на ръкоположените свещеници продължава да нараства, енориите работят по-усърдно от всякога, поставяйки на първо място духовните, душевните и физически нужди на нашата страна. Диоцезите полагат огромни усилия за разработването на нови модели на Църква и продължава проекта за изграждането на нови култови сгради“, изтъкна още Уелби.

Близост до нуждаещите се

Архиепископът постави акцент и над близостта към най-бедните от населението, чрез предоставянето на храна и подслон, но също и приятелските отношения сред онези, които са обзети от всекидневната рутина. „Продължаваме да възпитаваме повече от един милион деца“, прибави Уелби, подчертавайки евангелизаторската дейност дори и в най-трудните и сложни ситуации.

Новост при изпълнението на култа

По време на синода бе одобрена и една новост относно изпълнението на култа. Досега каноничното право, датиращо от 1603 г., изискваше сутрешните и вечерните молитви да се провеждат всеки ден във всяка църква и причестяването да  се провежда всяка седмица във всяка църква. Уставът, одобрен от Синода, предвижда тези богослужебни служби да се провеждат със същата редовност но само в една църква в същия енорийски район. На практика църквите ще редуват в изпълнението на тези богослужения, а това е наложено от факта, че особено в селските райони един свещеник е отговорен за повече енории. „Тази промяна – изтъкна говорителят на Синода – ще улесни живота на свещеника и енориите“.

Нов кодекс на поведение за икуменическите отношения

На същото ниво е и одобреният нов кодекс на поведение (по-гъвкав) за англиканското духовенство и миряните за икуменическите отношения с останалите християнски деноминации, особено с евангелистите, петдесятниците и независимите харизматици. Това решение отваря пътя за участието в общия култ в енориите и споделянето на сгради, принадлежащи на отделните Църкви.