Папата открива Молитвената седмица за християнско единение

Книгата Второзаконие представя редица слова на Мойсей в края на живота му. Докато съзерцава отдалеч Обещаната земя, той напомня на новите поколения Господните закони. Тези закони са гаранция за живота и благополучието на неговия народ, защото, ако ги спазват, те могат да продължат да се наслаждават на Божията близост и да осъществят промисъла на Завета с Бог. Един от тях е търсенето на правдата. Преди всичко почитането на Бог, признавайки го за единствен Господ, а след това  другите, особено бедните.

Кои са несправедливостите, които засягат и обезпокояват християнските църкви?

Основната несправедливост в християнството са разделенията, защото Исус иска една Църква. В този смисъл, както каза Вторият Ватикански Събор, разделението е голяма рана, то е в противоречие с Господната воля, вреди на Църквата и вреди на основното послание на Евангелието. Следователно преоткриването на единството означава преодоляване на несправедливостта на разделението. Темата на седмицата идва от Индонезия, която е държава, съставена от граждани с различен произход и където е много важно да се намери единство в многообразието и справедливостта.

Дори и в Европа ние се сблъскваме с предизвикателството на други култури, които почукват вратите ни заради войни и бедност. Дали темата на Седмицата тази година иска да бъде призив да бъдем справедливи и към тези мъже и жени?

Бих искал да кажа, че Европа е континент, който трябва да преоткрие своето единство в плурализма на културите, които съществуват в него. Помиреното единство. Искам също да добавя, че голямото предизвикателство на имиграцията е голяма криза в Европа: можем да разрешим този проблем само с по-голяма солидарност между различните страни. И това липсва. В този смисъл кризата на миграцията е кризата в Европа.

Църквите често са в челните редици на проекти за прием и интеграция. Защо го правят и какво послание дават с това на Европа?

Християните го правят, защото вярват в Бога, а Бог не е само Бог на християните, а Бог за всички хора. Както Исус казва в Евангелието от Матей в глава 25, Христос присъства във всички болни, които страдат, които са в нужда. Да помогнем на избягалите от далечни страни, за нас християните означава да се срещнем с Христос. Исус Христос реално присъства в бедните и нуждаещите се. Ако вярваме, че Христос присъства в този свят, трябва да видим присъствието му в тези хора.

Папа Франциск заминава за Световния младежки ден в Панама и тъй като не може да присъства на вечернята на 25 януари, последния ден от Мсхе, реше да проведе службата следващия петък, 19 януари, в базиликата „Св. Павел извън градските стени“. Защо го направи?

Това е прекрасно решение на Светия отец.  Показва две неща. Първото е, че икуменизмът е много скъп за Светия отец. Второто е фактът, че тази година Вечернята се отслужва в началото на седмицата, което още повече припомня, че молитвата за единство е основа и източник на цялото икуменическо движение. Чрез молитвата за единение ние, християните, изразяваме нашето състояние, тоест, че не можем да постигнем единството. Ние, хората, можем да създаваме разделения. Това се демонстрира от нашата история, а настоящето също ни го показва. Единството винаги е дар на Светия Дух и най-подходящата подготовка за получаване на този дар от Духа е молитвата.

Ако крайната цел на икуменическото движение е пълното общение на Църквите, на кой етап се намираме? През тези години приближихме ли се или се отдалечихме от тази цел?

Трудно е да се каже. И особено трудно е да се направи равносметка, защото икуменизмът не е наша задача. Главното лице в икуменическия процес е Светият Дух. Аз съм само едно обикновено средство. Мисля обаче, че успяхме да напреднем в много неща, дори ако все още не сме достигнали целта, а именно видимото единство, особено в Евхаристията. Ние сме семейство, ние сме братя и сестри, но не можем да участваме на една и съща литургична трапеза. Това е голяма рана. Преоткриването на това единение изисква още много време и дълъг път. Следователно, става въпрос да продължаване в светлината на триединството посочено от папа Франциск: „да вървим заедно, да се молим заедно и да си сътрудничим заедно“, завършва кард. Кох.

Предложението на темата за справедливостта е направено от Църквата в Индонезия, която подготвя и текстовете за Мсхе, в сътрудничество с Папския съвет за насърчаване на християнското единство и Комисията за вяра и конституция на Световния съвет на църквите.  86% от населението в Индонезия са мюсюлмани, но 10% от индонезийците са християни от различни традиции, и както навсякъде и другаде, търсят по-голямо помирение и единство, за да отговорят на Божията воля, но и да дадат знак в един свят, в който корупцията, алчността и несправедливостта причиняват неравенство и разделение.

(dg-sir-vatn)