Поклонничество по стъпките на свети Павел
"Тръгваме с радост в сърцето, в Солун да се поклоним..." - думите от химна на поклонничеството се чуха отново, в първите часове на 1 декември. Едва различими в мрака, силуети на 50-тина поклонници потеглиха с автобус от конкатедралния храм "Св. Йосиф" в София по стъпките на свети Павел. Придвижвайки се под изгряващите лъчи на новия ден, поклонниците пристигнаха пред портите на Божия храм "Св. Димитър" в Солун. В молитва и сведени глави, един след друг, верните се поклониха пред мощите на светеца. Множеството символични благодарствени послания, поставени по рамките, обграждащи саркофага на светеца, свидетелстваха за неговите чудесата. Първото свято място в това поклонничество, където, както казват "..се срещат небето и земята..".
Като една утвърждаваща се традиция е поредицата поклонничества до свети мести, организирани от конкатедралния храм „Свети Йосиф” в София. Всички те преминават под мото „По стъпките на…” И ето, тук, от Солун започна пътят на поклонниците от София, следвайки този на свети Павел. Всяко едно поклонничество, повече вътрешно изживяване, помага да намерим отговор на жизнено важните въпроси – животът преди и след срещата ни с Христа.
Следващата отправна точка беше базиликата на света София и Ротондата „Свети Георги”. Като част дворцов или погребален комплекс на римския император Галерий, сградата е привлекателно място за вярващи. Със своята куполна форма и семплото разпятие, единствено в огромната сграда, дава усещане за силна близост с Христос. Човек се чувства като обгърнат в Божията любов и придружаван по земния си път единствено от Христос.
Пътят, както многократно споменаваше о. Марчин Грец, водач на групата, винаги има своето начало. И това начало е винаги свързано с времеброенето, свързано със значимо, за всекиго, събитие. „За Гърците изходна точка е Олимпиадата – преди и след. За римляните е датата на основаването на Рим, за мюсюлманите е Мохамед. Християните броят времето преди и след Христа…” – с този кратък синтез от информация, о. Марчин Грец помагаше на поклонниците в извървяването на дългия, често и стръмен път, вътрешен път на поклонника.
Дългият наситен със силни емоционални преживявания, ден, вървеше към своя край. Отново в автобуса, отново на път, в късните часове на вечерта, поклонниците не спираха да споделят един друг, вълнуващо преживяното. Вечерня, благодарствена и изпълнена с надежда сложи край на пътуването в този ден и групата се прибра на мястото за нощувка. След недълга нощ, поклонниците посрещнаха новия ден в молитва, на брега на Бяло море, под галещите, бавно изгряващи слънчеви лъчи. Предстоеше една нова вълнуваща среща със свети Павел. Този път в гр. Кавала. Тук св. Павел пристигнал от Троя, Мала Азия, за да разпространява Христовата вяра. В близост до бреговете на морето е изградена мозайка, пресъздаваща сцената от неговото пристигане и явлението, което получава с пътя, който да измине. Красив морски град, важна точка от известния търговски път Виа Игнатия, пазещ все още исторически значими постройки – като внушителния аквадукт.
Пристигайки поклонниците присъстваха на Божията служба в Православната църква, намираща се в непосредствена близост от мозайката със свети Павел. Вълнуващо преживяване, в духа на екуменизма. Както и свети Павел, така и поклонниците се отправиха към следващото значимо място, гр. Филипи. Това е един от най-големите градове на Източна Македония и римска провинция, където светецът е проповядвал християнската вяра. Негови сподвижници тогава са били апостолите Силас, Тимотей и евангелист Лука. Буди огромен интерес изключително голямата запазена част от града. Разхождайки се по улиците, съхранили животът и духа на онова, далечно за нас, време, поклонниците по-осезаемо съпреживява и първото кръщение на европейска територия, извършено тогава. Както и първата проповед, с която св. Павел се обръща към жените, извън града, на място близо до река Зигаки. Сред тези жени е била и св. Лидия, стояла там, на реката тогава, където става и нейното обръщане. Св. Лидия е първата европейка-християнка приела светото кръщение заедно със семейството си и посрещнала в дома си апостол Павел. Тя помогнала за разпространението на Светото евангелие в цяла Европа. Днес това е едно тихо, мистично място, чиято тишина се нарушава единствено от препускащите води на река Зигаки. Свято място, на което много християни искат да започнат пътя си с Христос, чрез Кръщението. Да се докоснеш до водите, да вървиш по пътеките на първите светци е преживяване, което кара сърцето да тупти, а съзнанието да нашепва – кой е твоят път? Какъв е моя живот? Преди и след срещата с Христа?
Едно силно и вълнуващо поклонничество, което ни дава възможност да намерим отговор на въпросите, свързани с житейския ни път. Помага ни да благодарим и просим подкрепа в моменти на слабост и колебания. Поклонниците имаха възможността да видят пътят с Христос, който дава един друг поглед на живота ни, следвайки стъпките на св. Павел. В края на това вълнуващо поклонничество, в малката католическа енория, в с. Ново Делчево, всички заедно можеха да кажат думите от Псалма: „Покажи ми, Господи твоите пътища, и научи ме на твоите пътеки. Насочи ме към твоята истина и ме научи, защото ти си Бог на моето спасение.” Малката енория, в граничното селце, посветена на Божията майка, прибра в късната вечер поклонниците. Там, сгрени в студения ден, от топлата прегръдка на Светата дева и топлината на бумтящата печка, благодаряха в света литургия.
Последни часове, последно пътуване и следващият ден връща в познатото ежедневие. Но този следващ ден за поклонника е винаги различен. Този ден би бил първият, от едно ново начало в живота с Христа. Едно силно желание да бъдеш при Бог, там където си и с хората , с които си, запазвайки и умножавайки своята вяра.
Гергана Дойчинова
