Блажена Клелия Мерлони Блажена Клелия Мерлони 

Новата Блажена Клелия Мерлони – Кръстният път става Път на Любовта

„Един живот разпънат на кръст по примера на Исус: оспорвана, клеветена, изоставена, предадена и умряла на кръста на страданията, а след това „възкръснала“ както Божия Син“. Така сестра Джампаола Волтолини, висша настоятелка на религиозния институт Апостолки на Пресвятото сърце Исусово в Александрия, описва живота на новата блажена Клелия Мерлони (1861-1930), основателка на същия институт, която бе обявена за блажена.

Димитър Ганчев-Ватикана

На 26 януари 2018 папа Франциск подписа декрета за признаване на чудо, отдадено на застъпничеството на Клелия Мерлони, а на 3 ноември бе издигната към небесните олтари на тържествена литургия в римската базилика Св.Йоан Латерански, която отслужи представителя на папата, кардинал Анджело Бечу, префект на Конгрегацията за каноничните процеси на светците.

В проповедта си кардинал Бечу описа фигурата на Майка Клелия, чийто живот е силно белязан от страдания и лишения. „Кръстът е печата на целия и живот! Но нейния поглед, особено в моментите на изпитание, винаги бе насочен към Бог“, каза кардиналът. Припомняйки „клеветите срещу нея, станали причина да бъде отстранена от управлението, а след това и от основания от нея религиозен институт“, той нарече този период „път към Голгота“. „Дълъг и болезнен, изпълнен със самота и изолация, разклатено здраве и накрая достигнал до границата на отчаянието. Това е момента на срещата с нейния Годеник, Разпнатия Исус“, изтъкна кард. Бечу.

 Спирайки се на по-значимите моменти от живота на Майка Мерлони, префектът подчерта как „пред Пресвятото сърце на Исус съумява да разпознае неговата воля за помирение с всички и намира силата да прости на всички гонители“. „Въпреки силния си характер, тя демонстрира изключителна нежност и смирение, дотам за да забрави оскърбленията, свидетелствайки силата на побеждаващото милосърдие“,  допълни кард. Бечу. „Майка Клелия раздава своята любов навсякъде, особено към най-слабите и бедните, като същевременно се грижи за религиозното възпитание на новото поколение“.

Последните две години от живота си, болна и уморена, Клелия прекарва в Рим в малка стая, много далеч от нейната общност, но която глед към Параклиса. В него се осъществява нейното раждане в небето, на 21 ноември 1930, празника Въведение Богородично, като произнася думите: „Ела Господи, Исусе!“.  Клелия успява да превърне пътя на страданията в път на любовта, защото въпреки преследванията, клеветите и оскърбленията, проявява търпение и се отдава на Бог, уверена, че няма да бъде разочарована.

 

05 Ноември 2018, 08:49