Коментар на отец Йоан Хаджиев на Eвангелието за 4 ноември 2018

„Това е първата заповед. А втората е подобна на нея.  (Марк. 12 28в-34)

Скъпи братя и сестри,

Днешното Евангелие ни кара да се замислим за основните теми на нашата вяра. Кое от нея е абсолютно съществено и кое само ни помага да стигнем до Бог, но не е цел само по себе си? Евреите са имали множество закони и разпоредби. Някои вярващи са смятали, че всички те са еднакво важни и трябва да се спазват еднакво, други са смятали, че има някаква йерархия в тези заповеди и не всички разпоредби е трябвало да се спазват по същия стриктен начин. Затова книжникът иска и мнението на Исус, понеже явно го е смятал за авторитет.

Много от нас живеят по различен начин вярата си в Исус Христос. Едни смятат, че вярват, но искат да бъдат сами за себе си критерии в живота си. Други смятат, че е достатъчно, че са кръстени. Трети пък само рядко се появяват в храма, може би само да кажат кратка молитва и да запалят свещ. Четвърти присъстват всяка неделя на богослуженията, а и има и такива, които всеки ден са в църквата. Кое от всички тези неща е правилно и ни води към спасението на душите ни, което е единствената ни цел?

Исус казва, че най-важното е да обичаме изцяло Бог и той да е на първо място в живота ни, както и да обичаме другите като себе си или както бихме искали те да ни обичат. Тези неща евреите са знаели още от Стария завет и затова книжникът веднага се съгласява с Христос. Но евреинът е бил само близо до Царството Божие, но не е бил все още в него. Липсва му вярата в Бог, който е един в три лица, както и че трябва да обичаме другите, както Христос ни е обикнал, което разширява много критериите от Стария завет. За вярата ни религиозните практики са съществени, но те трябва да бъдат изпълнени с новата любов, която изисква от нас Исус и която дава нов смисъл на всичко.

Амин