Успението на Дева Мария в художественото изкуство

Паоло Ондарца – Светла Чалъкова – Ватикана

Свещеното писание не ни казва нищо за смъртта и успението на Дева Мария. Въпреки това тази тема вдъхнови реализирането на многобройни шедьоври в различни епохи. Но кои са били опорните точки за хората на изкуството?

Иконографските извори

За да отговорим на този въпрос трябва да се върнем към апокрифните текстове за Transitus Beatae Virginis на свети Йоан Апостол или на Йосиф от Ариматеа, в които се разказва за един ангел, който възвестява смъртта на Девицата, за усмивката в момента на преминаването към вечния живот и за пренасянето на тялото в небесата до Христос. Но повече иконографски детайли за художниците са предоставени, след V век, от патристичните текстове на свети Ефрем, Тимотей Йерусалимски и Епифаний, и през Средновековието от Якопо от Вараджине в неговата „Златна легенда“.

Успение и Въздигане в небесата, Изток и Запад

Успението Богородично в Източното християнство е един от най-големите църковни празници, и неговото изобразяване е възприето и в Западното християнство. Иконографията е тази на Мария на смъртния одър, заобиколена от Апостолите и Христос, който държи нейната душа, представена като момиченце обвито в пелени. Пример за това в Западното християнство са богородичните фрески във френските катедрали в Бурж, Шартр и Нотр Дам. Но схемата на  въздигането на Дева Мария в Небесата е различна от тази на Възнесението Христово. Между VІІІ и ІХ век, Мария в цял ръст е изобразена в кръг, докато е пренасяна в Небесата от ангелите. Източното Успение на Запад е освободено от византийското достолепие, обединява се с темата за Въздигането на Девицата и се обогатява с изображения на празния гроб, изпълнен с цветя, и на Мария, която дарява своя колан на невярващия свети Тома.

Успението на Мария, вдъхновение за изкуството от всяко време

В Италия, Чимабуе е този, който в Асизи съчетава Успението с Въздигането в небесата, изобразявайки също Исус, който прегръща с обич своята Майка. Тази комбинация от сцени се среща също в Рим в мозайките на Санта Мария Маджоре и в Санта Мария в Трастевере, а от ХVІІІ век се среща и в Тоскана. В Сиена, център на набожността към Мария, Тадео ди Бортоло, въвежда елемента на Исус, който „сграбчва“, Мария, изваждайки я от гроба. През Ренесанса, сцената на Въздигането на Дева Мария в небесата се обогатява от удивлението и объркаността на Апостолите около празния гроб, както свидетелстват фреските в Кортона на Лука Синьорели. Стил и иконография се обновяват в най-известния шедьовър посветен на Успение Богородично, нарисуван от Тициано в базиликата на Santa Maria Gloriosa dei Frari във Венеция. Ярките цветове и възходящото движение на Дева Мария, облечена в червено и носеща се  на облак към небето, придават голяма драматичност на сцената. Революционна е също сцената „отдолу нагоре“, осъществена благодарение на перспективното майсторство на Кареджо в купула на катедралата в Парма.

Мария, Майката Божия, Тя, която не позна тлението на тялото в гроба, продължава да вдъхновява изкуството и през последните векове: по този начин, креативния гений съумя да реализира един изключителен синтез между литургия, традиция, агиография и богородична духовност.