Свети Максимилиан Колбе: живот дарен от любов към брата

Алесандро Ди Бусоло – Светла Чалъкова – Ватикана

„Никой няма по-голяма любов от тази да даде живота си за своите приятели“. Думите на Исус, които срещаме в Евангелието според Йоан, и припомнени със сила от Йоан Павел ІІ на 10 октомври 1982, бележат деня на канонизацията на Максимилиан Мария Колбе, полския брат конвентуалец, убит от нацистите на 14 август 1941 в концентрационния лагер на Освиенцим.

Доброволно избира смъртта

Както разказва папа Войтила пред десетките хиляди вярващи, събрани на площад „Свети Петър“, в края на юли 1941, „по заповед на началника на лагера, са поставени в редица затворниците, осъдени на гладна смърт“. Десет затворника от 14 блок трябва да умрат, защото един от тях е успял да избяга. Максимилиан Колбе, който е бил поставен заедно с евреите, защото свещеник, и подложен на най-унизителния труд, се представя доброволно, заявявайки, че е готов да умре на мястото на един от тях“.

След повече от 15 дни страдания е умъртвен със смъртоносна инжекция

„Готовността му да умре на мястото на друг човек бе приета – разказва още в проповедта си Йоан Павел ІІ – и животът на отец Максимилиан, след повече от две седмици на страдания, заради глада, бе отнет със смъртоносна инжекция на 14 август 1941“. Всичко това се случва в концентрационния лагер на Освиенцим, в Полша, където „през последната война са убити около 4 милиона души, сред които и Едит Щайн“.

Правото на живот за един баща

„Отец Максимилиан Колбе, бидейки самия той затворник в концентрационния лагер, защити, в едно място на смъртта, правото на живот на един невинен човек, един от тези 4 милиона“. Франчишек Гаьовничек, мъжът спасен от Колбе, присъства на литургията за канонизацията, а Йоан Павел ІІ го припомня така: „Отец Колбе защити правото на живот, заявявайки своята готовност да умре на негово място, защото е глава на семейство и неговия живот бе нужен на близките му“.

Свидетелство на Христос и на любовта

Отец Колбе, пояснява още Карол Войтила, „потвърди по този начин ексклузивното право на Твореца за живота на един невинен човек и даде свидетелство на Христос и на любовта“. Към тази окончателна саможертва, Максимилиан се подготви следвайки Христос още от първите години от живота си в Полша. „Още от младежките години, бе изпълнен с голяма любов към Христос и от желанието за мъченичество“, казва още Йоан Павел ІІ в проповедта за конанизацията.

Войската на Непорочното зачатие

„Тази любов и това желание го придружиха по пътя на францисканското и свещеническото му звание, за което се приготвяше както в Полша, така и в Рим. Тази любов и това желание го последваха по всички места на свещеническата и францисканската му служба в Полша, както и в мисионерската му дейност в Япония. Вдъхновението на целия му живот беше Непорочната“, пояснява още Йоан Павел ІІ. „Той разбираше своето сътрудничество с Божията благодат като една войска под знамето на Непорочното зачатие“.

Максимилиан не умря, а дари живота си за брата

Но какво се случва в бункера на глада в концентрационния лагер „Освиенцим“ на 14 август 1941 г.?, се пита папа Войтила. „Максимилиан не умря, а даде живота си за брата“, настойчиво подчертава папа Йоан Павел ІІ. „Той поднесе себе си до смъртта от любов. Именно за това, смъртта на Максимилиан Колбе се превръща в знак на победа. Това беше победа, спечелена над цялата система на презрението и омразата на човека и всичко онова, което е божествено в човека; победа, подобна на онази, която нашият Господ Исус Христос спечели на Голгота. Мъченик не заради омраза към вярата, а мъченик на любовта, както го нарича папа Павел VІ, който го обявява за блажен на 17 октомври 1971.