Св.Игнаций Лойола Св.Игнаций Лойола 

Йезуитите, служители като Христос, навсякъде и на всички

Внимание към бедните и Църква отворена към света: това е същността на харизмата и мисията на св.Игнаций Лойола, основател на Обществото на Исус, но познато като йезуити, като отговор на социалната и църковна криза в тогавашната епоха. В деня в който Църквата чества литургичния празник на светеца, 31 юли, неговата духовност и дело звучат актуално, дори като предизвикателство.

В онова трудно преходно време, Игнаций Лойола основава ордена и създава своите  прочути „духовни упражнения“ – система от методи и правила, начин на мислене и действие с които човек може да опознае действителността, но винаги воден от Исус. Днес йезуитите - включително и папа Франциск, първия папа йезуит в историята на Католическата църква - са продължители на тази мисия: да служат като Христос! Навсякъде и на всички.

Йезуитът е човек, който се прекланя само Бог и служи на своите братя

Свети Петровият кораб, Църквата, както Общността на Исус в миналото, днес може също да бъде разлюлян от вълните на бурята. Нощта и властта на мрака все повече се приближават, но йезуитите трябва да бъдат „смели гребци“в служба на Църквата. Това каза Папата обръщайки се към своите събратя йезуити на благодарствената литургия, която отслужи на 29 септември 2014 по повод 200 годишния юбилей от възобновяване на религиозното общество основано от Св.Игнаций Лойола. При тази своя четвърта визита в църквата на йезуитите в Рим, Папа Бергольо постави акцент върху дълбокото размишление, мисията, служението и пълното отдаване на Божията воля.

„Искрата за по-голяма Божия слава“, която е в нас, и днес ни пали и ни съсредоточава, прави ни големи и ни смалява: „Бог ни обича и ни спасява. Понякога пътя в живота е тесен и труден, но ако страданието е живяно в светлината на милосърдието, тогава пречиства като огън, утешава ни и запалва сърцето ни към молитвата…Нека не забравяме нашата история: Обществото е получило благодатта не само да вярва в Господ, но също и да страда за Него (Фил. 1,29)».

„Идентичността на йезуита е на човек, който обожава само Бог и служи на своите братя, показвайки с примера си не само в какво е повярвал, а на какво се надява и кой е Онзи на когото се е доверил (Тим,1,12). Йезуитът е другар на Исус, който изпитва неговите чувства“

Надежда и бъдеще на бежанците

На аудиенция за международната хуманитарна мрежа на отците йезуити (Jesuit Refugee Service), през ноември 2015, по повод 35 годишнината от основаването на асоциацията, която присъства в десет региони по света с проекти в помощ на бежанците, папа Франциск припомни приноса на отец Арупе, бивш генерален настоятел на Обществото на Исус и основател на хуманитарната мрежа, който след експлозията на атомната бомба в Хирошима разбира глобалните размери на бежанската вълна. «Там той съзря предизвикателството, което йезуитите не могат да пренебрегнат, ако искат да останат верни на своето призвание: да откликват на нуждите на бежанците, не само човешките за храна и убежище, а и духовните, за да бъде зачитано тяхното наранено достойнство, за да бъдат чути и утешени».

Разнасяйте радостта от Евангелието в перифериите

Заедно към перифериите, където другите не достигат, придружавани от Исус и с поглед насочен към Славата Божия. Това пожелание отправи папа Франциск към своите събратя йезуити, които посети на 24 октомври 2016, за да участва в 36-то Общо събрание на Общността на Исус.

„Радостното служение бе водещо за първите събратя, решили да основат Обществото, споделяйки и молейки се заедно в мисията, по примера на Господ и неговите апостоли. Радостта от известяването на Евангелието, чрез проповядването на вярата и практикуването на справедливостта и милосърдието е главния мотив за Обществото на Исус да излезе към перифериите“.

„Йезуитът е служител на Евангелието, както в духовните упражнения да помогне на човека да открие у себе си извора на силата на Светия Дух, за да го води, освободи и обнови, така и при формирането, милосърдната дейност и дълбокия размисъл“.

Милосърдни, като Христос

„Милосърдието не е абстрактна дума, а стил на живот, който поставя на преден план конкретни жестове, докосвайки плътта на ближния. Чрез духовните упражнения, благодатта на Исус ни води към уподобяване с Отца, което е продължение на разговора с разпнатия Исус заради нашите грехове“. „Господ ни приканва да достигнем със същото милосърдие най-бедните, грешните, изключените и съвременните разпятия на страдащите поради несправедливости и насилия”.

„Да вървим, според св.Игнаций Лойола, означава напредване в полза на другите, припомни папата йезуит. „Ние вървим заедно с вярващия в Бога народ, със стремежа да направим всичко, за да помогнем на нуждаещия се. Това оголване отличава Обществото на Исус винаги да има свой лик, акцент и присъствие във всички народи и култури, изграждайки Църквата и насърчавайки инкултурацията на Евангелието, за да може радостта да бъде обща и във всяко нещо“.

 

 

 

31 Юли 2018, 12:56