Австралия: водещи линии за пастирското служение на миряните
Документът е резултат на изследване на местната действителност в диоцезите, в светлината на пост-синодалното Апостолическо насърчение на Йоан Павел II за мисията и призванието на миряните в Църквата по света (“Christifidelis Laici”), извършено от Католическия съвет за пастирско служение на миряните. Той е подготвен предвид Пленарния съвет на църквата в Австралия през 2020.
От изследването изпъква, че в Църквата в Австралия са налице различия между „функциите на миряните, по силата на получените тайнства“ и „упражняваната служба в сътрудничество с клира“, според пастирските задачи, в ситуации на необходимост и спешност“. Освен това документа подчертава и „нехомогенност на езика“. Ето защо, новия документ посочва нуждата от „общ език“, като препоръчва подходяща подготовка и практики, които изискват повече отговорност към поверените задължения, в контекста на „пълното признаване на ролята и призванието на миряните в Църквата“.
В предговора се обяснява, че „документа „потвърждава общото призвание на миряните, което се корени в Тайнството Кръщение, да участват в служението на Христос“ и в тази сфера „да бъдат в тясно служение с епископи, свещеници, дякони и богопосветени“. Документът, написан в светлината на Съборната конституция “Lumen Gentium” и Апостолическото насърчение на папа Франциск “Evangelii Gaudium”, предлага серия препоръки за „споделено виждане, което да се отразява на практика“. Първата е да се „утвърждава и прилага службата на миряните“, а втората „да се развиват формални структури в подкрепа на пастирското служение на миряните“. Освен това „да се насърчават добрите практики“ и се „повдига нивото при прилагане на етиката в практиката“; „да се уеднакви езика за ролята на миряните“; разглеждане на въпроса за „справедливо възнаграждение“ и „процесите свързани с поверените им длъжности и тяхната проверка“; „развитие на богословието за пастирското служение на миряните“ и накрая „споделяне на църковния опит и практики с миряните“.