Търси

Международната научна конференция „Хистиянските корени на Европа“ във Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий“ Международната научна конференция „Хистиянските корени на Европа“ във Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий“  

Европейската идентичност е неразбираема без християнството

На 26 май в Аулата на Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий“ в гр.Велико Търново се проведе международната научна конференция на тема: „Хистиянските корени на Европа“. Тя бе организирана от Никополска епархия, под патронажа на Папския комитет за исторически науки, на Ватиканската Апостолическа библиотека, на Комисията на епископските конференции на Европейската общност, на Фондация Папа Йоан XXIII в Бергамо и на Великотърновския университет, по случай 370 години от основаването на Никополската епархия (1648-2018), 140 години от освобождението на България (1878-2018) и на 330 години от Чипровското въстание (1688-2018).

Росица Златева-Ватикана

Научния и организационен комитет включваше: Монс. Страхил Каваленов - Генерален викарий на Никополска епархия, Чл. кор. проф. д.изк.н. Аксиния Джурова от Центъра за славянско-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ и Доц. д-р Кирил Карталов от Българска академия на науките и Папски комитет за исторически науки.

Конференцията бе предшествана от фотографска и документална изложба на тема: „Папството и българите (IX – XXI век)“, подредена в изложбени зали „Рафаел Михайлов“ и открита в петък вечерта.

Конференцията откри Епископът на Никополската епархия Монс.Петко Христов, а след неговото слово поздрав отправиха: Зам. ректора на ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий“ Доц. Д-р Митко Димитров, Доц. Д-р Михаил Груев от Държавна агенция Архиви гр.София, Посланикът на Малтийския орден в България Н.Пр. Камило Дзуколи, а монс.Каваленов прочете приветствие от Апостолическия Нунций в България Монс.Анселмо Пекорари.

След тях модераторът на конференцията отец Бернар Ардура – председател на Папския комитет за исторически науки, въведе присъстващите в темата за Европейската идентичност и християнските корени на Европа. Домакинът монс. Каваленов прочете доклада на Монс. Сирил Васил – Секретар за Конгрегацията на Източните църкви, подготвен специално за конференцията на тема: „Св.св. Кирил и Методий, съпокровители на Европа. Всички пътища водят до Рим“. След него говори Монс. Франко Буци – почетен префект на Библиотека Амброзиана на тема: „Разум и вяра в основата на християнска Европа“. Проф. д-р Масимо Де Леонардис от Миланския католически университет, говори за „Християнската идентичност на Европа сред международна солидарност, търсене на мира и конфликти“. Неговите размишления започнаха с това, че Разпятието е символ на европейската цивилизация, а християнството е спойката между църква и държава. Той направи ретроспекция на европейските военни конфликти преди и през Средновековието и говори за проекта Обединена Европа, която единствено обединена може да има политическа тежест в света. Процесът на европейска интеграция, припомни проф. Де Леонардис, беше стремглаво ускорен пред 90-те години на изминалия век. Той обърна специално внимание на несъстоялите се членове 51 и 52 от европейската конституция, на християнско самоопределение, на културното, хуманитарно и религиозно наследство на Европа.

Следващата тема на конференцията бе: „Европа: симфония от нации“ по която доклад изнесе Доц. д-р Кирил Карталов от Българска академия на науките и Папски комитет за исторически науки. Той се спря на някои фундаментални теми от учението на Св. Йоан Павел II. Доц. дон Роберто Реголи от Папския грегориански университет говори за Бенедикт XVI и европейската идентичност.

Проф. д-р Рикардо Буригана от Института за икуменически изследвания „Св. Бернардин“ във Венеция говори на темата „Послание на надежда и окуражаване. Папа Франциск, Европа и културата на приемането“. Професорът се спря на отношенията на Папа Франциск с европейските институции, отношенията с християните и диалога му с евреите. Според него, Св.Отец говори много за човешкото достойнство и постоянно припомня каква беше Европа преди, а сега строи стени и то отбранителни стени. Папата съветва Европа да строи мостове, а не стени. Този призив на Франциск не е социална или друга доктрина, това е Евангелието – припомни проф. Буригана. Той обърна специално внимание на семейството като ценност и на възпитанието и уважението към другите, давани в семейството. Според папа Франциск, християните в Европа имат отговорността да отговарят на призива на Евангелието и да са строители на мира и чрез него да дадат надежда за утрешния ден. А също и да приемат другия, за да се обогатят, да не се страхуват от другия човек. Това са нови стъпки, по стари пътища: християните да са строители на мира, да споделят благата с онези, които са лишени от тях, да са ангажирани в борбата между доброто и злото. Папата изисква Европа да приема чужденци в своята земя, припомни проф.Буригана и да споделя своите блага с тях, християните да живеят всеки ден и на всяко място културата на приемане, на споделяне, за да се даде душа на Европа.

Следобедната сесия започна с видео обръщение на Н.В.Пр Кардинал Пол Пупар – почетен председател на Папския съвет за култура и на Папския съвет за междурелигиозен диалог, който се обърна специално към участниците на конференцията. По темата за Християнството и Европа: една хилядолетна история. Кардинал Пупар каза: Свидетели сме на един Европейски съюз, който върви с решителни стъпки по фронта на политиката и икономиката, на институциите и на обществото. Но не можем да говорим за Европа, ако не споменем нейните корени, тоест, ако пропуснем християнството. Основополагащо е наличието на солидна и стабилна икономика, но също така е и изключително важно наличието на политическа стратегия, способна да насърчи развитието на Европа в рамките на културните различия на отделните държави. Една голяма конструкция обаче рискува да се срути, ако липсват солидни и добре базирани на историята основи. А историята на нашия континент, акцентира Кардинал Пупар, не може да бъде разглеждана без да се отчете разпространяването на Евангелието и приемането на християнството. Хубаво е да се отбележи, че ЕС се основава на ценности като: признаване на човешкото достойнство, на свободата, на демокрацията, на правовата държава и признаването на човешките права, ценности, общи за всички страни-членки. Но по-важно е да се каже, че ЕС иска да бъде мирно общество, в което цари толерантност, справедливост и солидарност. Европа е общ дом на много различни народи, обединени от общия си произход, а именно от християнските корени.

В края на доклада кардиналът направи извода, че: Европейското културно и духовно богатство, повлияно от Евангелието, е жива и плодотворна реалност, а европейската идентичност е неразбираема без християнството.

Между лекторите на конференцията, в следобедната сесия, бяха: Доц. д-р Кирил Карталов, Чл. кор. проф. д.изк.н. Аксиния Джурова, Д-р Тони Николов, Акад. Васил Гюзелев, Проф. д-р Лилия Илиева, Проф. д-р Красимир Станчев, Монс.Страхил Каваленов и отец Паоло Кортези. Заключителното слово бе поднесено от Н.Пр. Ян Томбински, Посланик на Европейския съюз към Светия Престол. Той припомни, че папа Франциск приема лидерите на всички държави членки на ЕС и води с тях много сериозни разговори за християнските ценности, за икономическите отношения в тези държави и в Европа, за опазването на околната среда. Лекторите на конференцията, каза посланика, говориха за корените на християнството и ни връщаха главно в миналото, но нека да не живеем само с миналото, а да живеем и мислим за бъдещето, основавайки се на миналото.

Вторият ден от научната конференция завърши с концерта „Магнификат. Концерт за Европа“ в Читалище „Надежда 1869“, изнесен от Камерен оркестър „Софийски солисти“ с Диригент: Пламен Джуров. Нейният край бе даден в неделя, 27 май 2018 г., със света литургия в храм „Блажена Дева Мария на Броеницата“ във Велико Търново.

28 Май 2018, 15:11